27 сент. 2008 г., 20:01

Дъжд 

  Поэзия
678 0 8

дъжд

превалели мечти

се стичат бездомно

и хората

се оттичат

по вчерашни улици

свити

като чадъри

дъжд

стичам се

като грим

по себе си

и бързам

за среща

със сухи очи

с разпиляна коса

и прибрана в себе си

дъжд

избягвам

да срещам

хорските погледи

като локви

ги избягвам

докато бягам

от себе си

дъжд

не този дъжд

а онзи другият

който хвърля

локви

по мен

и свива очите ми

на юмруци

дъжд

прибира

хората

по къщите

без да крещи

от терасата

не обичам

дъжда

заличава

рисунките

с пръсти

по пясъка

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??