27.09.2008 г., 20:01 ч.

Дъжд 

  Поезия
679 0 8

дъжд

превалели мечти

се стичат бездомно

и хората

се оттичат

по вчерашни улици

свити

като чадъри

дъжд

стичам се

като грим

по себе си

и бързам

за среща

със сухи очи

с разпиляна коса

и прибрана в себе си

дъжд

избягвам

да срещам

хорските погледи

като локви

ги избягвам

докато бягам

от себе си

дъжд

не този дъжд

а онзи другият

който хвърля

локви

по мен

и свива очите ми

на юмруци

дъжд

прибира

хората

по къщите

без да крещи

от терасата

не обичам

дъжда

заличава

рисунките

с пръсти

по пясъка

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??