Дъжд
дъжд
превалели мечти
се стичат бездомно
и хората
се оттичат
по вчерашни улици
свити
като чадъри
дъжд
стичам се
като грим
по себе си
и бързам
за среща
със сухи очи
с разпиляна коса
и прибрана в себе си
дъжд
избягвам
да срещам
хорските погледи
като локви
ги избягвам
докато бягам
от себе си
дъжд
не този дъжд
а онзи другият
който хвърля
локви
по мен
и свива очите ми
на юмруци
дъжд
прибира
хората
по къщите
без да крещи
от терасата
не обичам
дъжда
заличава
рисунките
с пръсти
по пясъка
© Мария Василева All rights reserved.
След всеки дъжд " светът е по-красив и бял " !
