14 нояб. 2019 г., 10:08

Дъждословия

805 0 0

Откога не беше идвал, 

а днес пристигна с идеята да наводнява. 

Трупал се е, и е спотаявал 

повече отколкото трябва. 

Скапан от намеци и недомлъвки 

шурти раздразнен водните си мисли, 

отпуснал му е края и се лее

заканително да е доста продължителен. 

Набляга върху яда си интервално, 

отнася се с чадъра ми на въпреки, 

сменя посоката съвсем умишлено, 

за да приема съпричастно настроение. 

Съвсем не ми е до него, но го разбирам, 

схващайки сърдливата му теза, 

без да го съдя се настройвам да отводнявам, 

размътени  дъждовни настроения. 

Откога не беше идвал, 

а земята се нуждае да поостане. 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...