Nov 14, 2019, 10:08 AM

Дъждословия

  Poetry
799 0 0

Откога не беше идвал, 

а днес пристигна с идеята да наводнява. 

Трупал се е, и е спотаявал 

повече отколкото трябва. 

Скапан от намеци и недомлъвки 

шурти раздразнен водните си мисли, 

отпуснал му е края и се лее

заканително да е доста продължителен. 

Набляга върху яда си интервално, 

отнася се с чадъра ми на въпреки, 

сменя посоката съвсем умишлено, 

за да приема съпричастно настроение. 

Съвсем не ми е до него, но го разбирам, 

схващайки сърдливата му теза, 

без да го съдя се настройвам да отводнявам, 

размътени  дъждовни настроения. 

Откога не беше идвал, 

а земята се нуждае да поостане. 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...