Дъждовна филантропия
Дъждът – щастлива дълга филантропия
на капки, кацащи в случаен ден.
Реалност, не объркваща утопия –
следобед с топли капки украсен.
Очите си открехвам, само гледам,
дъждът рисува моите черти,
вали и очертава щрих последен,
преди нагоре пак да полетѝ.
В последна капка се оглеждам сàмо
и търся детски поглед отпреди,
откривам го в сърцето, още там е,
в дъгата с тих възторг ще заблести.
Не е последен дъжд, но все е моя
и юлския, през август, и през май
и най-любим сред всичките ми, кой е,
не знам, за мене всеки дъжд е рай.
Дъждовно-идилична филантропия
разпръсква водния изискан плам.
Обича ме дъждът, не е утопия.
Обича ме, защо, това не знам.
© Милена Френкева All rights reserved.
