Всеки трепет от нещо мъничко започва,
усмивка, прегръдка и нежно докосване,
после прераства в нещо голямо,
имащо смисъл, мотиви и стойности. 

В дъждовния тъжен и сив понеделник,
тя беше различна, усмихната, истинска,
нищо не можеше да й попречи,
да бълва вълшебство, магия и лирика.

Очите ми просто се взряха в нея,
признавам, че с нещо ме грабна и слиса,
шумът от големите, тракащи токчета,
бавно отекваше в моите мисли. 

После останах над листа, замислен,
готов да опиша дъждовната среща,
с жената, усмивка загадъчна имаща,
с моето вълшебство, магия и лирика.