22.06.2017 г., 1:40

Дъждовна среща

485 0 0

Всеки трепет от нещо мъничко започва,
усмивка, прегръдка и нежно докосване,
после прераства в нещо голямо,
имащо смисъл, мотиви и стойности. 

В дъждовния тъжен и сив понеделник,
тя беше различна, усмихната, истинска,
нищо не можеше да й попречи,
да бълва вълшебство, магия и лирика.

Очите ми просто се взряха в нея,
признавам, че с нещо ме грабна и слиса,
шумът от големите, тракащи токчета,
бавно отекваше в моите мисли. 

После останах над листа, замислен,
готов да опиша дъждовната среща,
с жената, усмивка загадъчна имаща,
с моето вълшебство, магия и лирика.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...