Jun 22, 2017, 1:40 AM

Дъждовна среща

  Poetry » Love
482 0 0

Всеки трепет от нещо мъничко започва,
усмивка, прегръдка и нежно докосване,
после прераства в нещо голямо,
имащо смисъл, мотиви и стойности. 

В дъждовния тъжен и сив понеделник,
тя беше различна, усмихната, истинска,
нищо не можеше да й попречи,
да бълва вълшебство, магия и лирика.

Очите ми просто се взряха в нея,
признавам, че с нещо ме грабна и слиса,
шумът от големите, тракащи токчета,
бавно отекваше в моите мисли. 

После останах над листа, замислен,
готов да опиша дъждовната среща,
с жената, усмивка загадъчна имаща,
с моето вълшебство, магия и лирика.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...