17 мая 2021 г., 11:17

Дъждовна сюита

589 2 11

Оглеждам се в дъждовна капка синя,

пристигнала с най-бързите коне,

дъждовен сън в душата ще премине,

но ще остави аромат поне.

 

Ще пръсне вътре весело мастило,

прииждащо, зелено в жаден стих,

сърдечната дъга ще грее мило,

в дъждовно щастие щом се измих.

 

Навярно в капките е тайна скрита

на малък скъпоценен тих копнеж,

зарадва ме дъждовната сюита,

щом завали и ти ще разбереш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...