Оглеждам се в дъждовна капка синя,
пристигнала с най-бързите коне,
дъждовен сън в душата ще премине,
но ще остави аромат поне.
Ще пръсне вътре весело мастило,
прииждащо, зелено в жаден стих,
сърдечната дъга ще грее мило,
в дъждовно щастие щом се измих.
Навярно в капките е тайна скрита
на малък скъпоценен тих копнеж,
зарадва ме дъждовната сюита,
щом завали и ти ще разбереш.
© Милена Френкева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
