Дъждовна вечер
Бавно се разстила тъмнината.
Нощта краде парчета светлина.
Дежурство Слънцето предава на Луната
и ляга в свойта синя пелена.
Въздишки тежки ронят тишината,
а дъждът тротоарите сиви пере.
Вятърът вее - поглъща листата
на малко, самотно, крайпътно дръвче.
Сякаш със кофи изливат водата
от тъмното, мътно небе.
Солена и чиста като сълзата,
от нея капчуците правят море.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леонид Стоянов Все права защищены
