22 февр. 2008 г., 09:52

Дъждовна вечер 

  Поэзия
745 0 14

Бавно се разстила тъмнината.

Нощта краде парчета светлина.

Дежурство Слънцето предава на Луната

и ляга в свойта синя пелена.

 

Въздишки тежки ронят тишината,

а дъждът тротоарите сиви пере.

Вятърът вее - поглъща листата

на малко, самотно, крайпътно дръвче.

 

Сякаш със кофи изливат водата

от тъмното, мътно небе.

Солена и чиста като сълзата,

от нея капчуците правят море.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??