Feb 22, 2008, 9:52 AM

Дъждовна вечер 

  Poetry
738 0 14

Бавно се разстила тъмнината.

Нощта краде парчета светлина.

Дежурство Слънцето предава на Луната

и ляга в свойта синя пелена.

 

Въздишки тежки ронят тишината,

а дъждът тротоарите сиви пере.

Вятърът вее - поглъща листата

на малко, самотно, крайпътно дръвче.

 

Сякаш със кофи изливат водата

от тъмното, мътно небе.

Солена и чиста като сълзата,

от нея капчуците правят море.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??