Бавно се разстила тъмнината.
Нощта краде парчета светлина.
Дежурство Слънцето предава на Луната
и ляга в свойта синя пелена.
Въздишки тежки ронят тишината,
а дъждът тротоарите сиви пере.
Вятърът вее - поглъща листата
на малко, самотно, крайпътно дръвче.
Сякаш със кофи изливат водата
от тъмното, мътно небе.
Солена и чиста като сълзата,
от нея капчуците правят море.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
