Дъждовно
Дъждът вали,
пулсира и се бори,
аз зная, че на някого се моли,
на някого той иска да говори
и може би със мен да спори.
И може би е тъжно и жестоко,
и сривът в мен е доста надълбоко,
и сривът ме прегръща отмаляла,
ласкае ме, не ме окуражава.
Дъждът вали
и тялото измива,
а може би и мъката загива.
Погубва се от него наранена,
самотно тя раняваща ме мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
