Дъждовно
Дъждът вали,
пулсира и се бори,
аз зная, че на някого се моли,
на някого той иска да говори
и може би със мен да спори.
И може би е тъжно и жестоко,
и сривът в мен е доста надълбоко,
и сривът ме прегръща отмаляла,
ласкае ме, не ме окуражава.
Дъждът вали
и тялото измива,
а може би и мъката загива.
Погубва се от него наранена,
самотно тя раняваща ме мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
