Senni (Силвия)
162 1968
26.11.2007 г., 10:28 ч.

Дъждовно 

  Поезия » Философска
615 0 14

Дъждът вали,

пулсира и се бори,

аз зная, че на някого се моли,

на някого той иска да говори

и може би със мен да спори.

 

И може би е тъжно и жестоко,

и сривът в мен е доста надълбоко,

и сривът ме прегръща отмаляла,

ласкае ме, не ме окуражава.

 

Дъждът вали

и тялото измива,

а може би и мъката загива.

Погубва се от него наранена,

самотно тя раняваща ме мене.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??