Дъждът вали,
пулсира и се бори,
аз зная, че на някого се моли,
на някого той иска да говори
и може би със мен да спори.
И може би е тъжно и жестоко,
и сривът в мен е доста надълбоко,
и сривът ме прегръща отмаляла,
ласкае ме, не ме окуражава.
Дъждът вали
и тялото измива,
а може би и мъката загива.
Погубва се от него наранена,
самотно тя раняваща ме мене.
© Силвия All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
