Дъждът вали,
пулсира и се бори,
аз зная, че на някого се моли,
на някого той иска да говори
и може би със мен да спори.
И може би е тъжно и жестоко,
и сривът в мен е доста надълбоко,
и сривът ме прегръща отмаляла,
ласкае ме, не ме окуражава.
Дъждът вали
и тялото измива,
а може би и мъката загива.
Погубва се от него наранена,
самотно тя раняваща ме мене.
© Силвия All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
