Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
14 апр. 2020 г., 09:43

Дъждовно 

  Поэзия » Другая
901 4 10

Този дъжд светлосин трополи,трополи,
по стрехите и мокри до кости са къщите.
Тъжна песен в капчука без глас ромоли.
Съмна уж а тъгите ни людски са същите.

 

И поръбено с мълнии тъмно небе,
в сиви облачни кърпи изтрива очите си.
Щъркел ладия черна и бяла гребе,
по безкрайно небесните друми на дните си.

 

Като котка, настръхнала тихо преде,
моят ден и ми цапа със стъпки килимите.
Като дрипаво, старо, раздрано перде,
ляга тихо до мен. И повтаря ми името.

 

На кравайче се свих, та дъждът да проспя,
ясно слънце и пролет сънува душата ми.
Този пролетен дъжд, все едно не успя,
да изпише с ръждивата болка словата ми.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??