Дъждовно
Този дъжд светлосин трополи,трополи,
по стрехите и мокри до кости са къщите.
Тъжна песен в капчука без глас ромоли.
Съмна уж а тъгите ни людски са същите.
И поръбено с мълнии тъмно небе,
в сиви облачни кърпи изтрива очите си.
Щъркел ладия черна и бяла гребе,
по безкрайно небесните друми на дните си.
Като котка, настръхнала тихо преде,
моят ден и ми цапа със стъпки килимите.
Като дрипаво, старо, раздрано перде,
ляга тихо до мен. И повтаря ми името.
На кравайче се свих, та дъждът да проспя,
ясно слънце и пролет сънува душата ми.
Този пролетен дъжд, все едно не успя,
да изпише с ръждивата болка словата ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Хареса ми.