Patrizzia (Надежда Ангелова)
2048 18094
14.04.2020 г., 9:43 ч.

Дъждовно 

  Поезия » Друга
825 4 11

Този дъжд светлосин трополи,трополи,
по стрехите и мокри до кости са къщите.
Тъжна песен в капчука без глас ромоли.
Съмна уж а тъгите ни людски са същите.

 

И поръбено с мълнии тъмно небе,
в сиви облачни кърпи изтрива очите си.
Щъркел ладия черна и бяла гребе,
по безкрайно небесните друми на дните си.

 

Като котка, настръхнала тихо преде,
моят ден и ми цапа със стъпки килимите.
Като дрипаво, старо, раздрано перде,
ляга тихо до мен. И повтаря ми името.

 

На кравайче се свих, та дъждът да проспя,
ясно слънце и пролет сънува душата ми.
Този пролетен дъжд, все едно не успя,
да изпише с ръждивата болка словата ми.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??