ДЪРВОТО И ЗИМАТА
През прозореца
вече не наднича дървото.
Не почуква с весели клони.
Стои самотно,
гледа тъжно небето,
даже не чувства, че е оголено.
Нощем сънува цъфтежа на пролет,
на лятото зрееща вкусност.
На есен изпраща птици за полет
с онова надеждно, идващо предчувствие.
Дървото, по което се катерят децата
и рисува знаци смехът им,
днес танцува със зимният вятър.
Не! Не тъгува!
Просто бленува!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
