10 ene 2018, 22:28

ДЪРВОТО И ЗИМАТА

567 1 3

През прозореца 

вече не наднича дървото.

Не почуква с весели клони.

Стои самотно,

гледа тъжно небето,

даже не чувства, че е оголено.

Нощем сънува цъфтежа на пролет,

на лятото зрееща вкусност.

На есен изпраща птици за полет

с онова надеждно, идващо предчувствие.

Дървото, по което се катерят децата

и рисува знаци смехът им,

днес танцува със зимният вятър.

Не! Не тъгува!
Просто бленува!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...