ДЪРВОТО И ЗИМАТА
През прозореца
вече не наднича дървото.
Не почуква с весели клони.
Стои самотно,
гледа тъжно небето,
даже не чувства, че е оголено.
Нощем сънува цъфтежа на пролет,
на лятото зрееща вкусност.
На есен изпраща птици за полет
с онова надеждно, идващо предчувствие.
Дървото, по което се катерят децата
и рисува знаци смехът им,
днес танцува със зимният вятър.
Не! Не тъгува!
Просто бленува!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
