slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
Jan 10, 2018, 10:28 PM

ДЪРВОТО И ЗИМАТА 

  Poetry » Phylosophy
415 1 3

През прозореца 

вече не наднича дървото.

Не почуква с весели клони.

Стои самотно,

гледа тъжно небето,

даже не чувства, че е оголено.

Нощем сънува цъфтежа на пролет,

на лятото зрееща вкусност.

На есен изпраща птици за полет

с онова надеждно, идващо предчувствие.

Дървото, по което се катерят децата

и рисува знаци смехът им,

днес танцува със зимният вятър.

Не! Не тъгува!
Просто бленува!

 

© Слава Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??