14 сент. 2017 г., 16:32  

Дървото на любовта

1.8K 5 34

Дървото на старата наша любов, 

изглежда, е пак оцеляло. 
След седмия зимен сън - леден, суров,
ще има и пролет, и лято... 

 

И млади листенца, напъпили в клоните.
И още по-яки, по-жилави, 
дълбоко в земята прораснали корени.
Дървото е все така живо!...

 

Но няма го... Няма го плахия щъркел! 
Къде ли се рее без дом?... 
Защо ли все още не се е завърнал? 
Кога ли ще свие гнездо?... 

 

Дали най-накрая и той ще повярва, 
че вечна е тази любов?
Дървото ѝ никога не остарява!
Живот в него ражда се нов... 

 

 

Албена Димитрова

 

8.9.2017. 
София. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Дани! Здраве, любов и вдъхновение ти желая!
  • Поредната ти красива творба! С удоволствие прочетох. Поздрави!
  • Благодаря ти, Вальо!Бъди здрав! Прекрасни нови творби ти желая!
  • Много хубаво пишеш!
  • Мила Магде, мила Люси! Благодаря ви за хубавите думи! Бог да ви дари здраве, вдъхновение и дървото на любовта ви да е винаги живо, с пълно щъркелово гнездо в клоните му! Приятен ден!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....