Дървото на старата наша любов,
изглежда, е пак оцеляло.
След седмия зимен сън - леден, суров,
ще има и пролет, и лято...
И млади листенца, напъпили в клоните.
И още по-яки, по-жилави,
дълбоко в земята прораснали корени.
Дървото е все така живо!...
Но няма го... Няма го плахия щъркел!
Къде ли се рее без дом?...
Защо ли все още не се е завърнал?
Кога ли ще свие гнездо?... ...