19 сент. 2004 г., 19:02

Дървото на Юда

1.1K 0 0
Дървото на Юда

"видя съвсем ясно
какво виси на дървото..."
А.Кронин

Огледалото с критика вече
ми отвръща на погледа търсещ.
Усещам компромис ,облечен
в мил страх да не потърся
утеха, внимание,взети
наужким от дрехата моя.
Пролетта плахо отдавна
поиска времето свое.
Сега, в Балзакова възраст
би трябвало в сили да блесна,
да бъда /и /дейна и властна,
но на душата ми известно е,
че грешките не се забравят,
да гледам филма пак е невъзможно,
а мисията -да ми прости сърцето,
изцяло е загубена, нищожна.
Разгледах пътя свой под лупа.
В детството се върнах даже.
Дървото с вековната хралупа
сега успя да ми покаже,
че само то ще приюти отново
момиченцето от дъжда...
Изкачвах своята Голгота,
клонът тежестта не издържа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...