19 сент. 2004 г., 19:02

Дървото на Юда

1.1K 0 0
Дървото на Юда

"видя съвсем ясно
какво виси на дървото..."
А.Кронин

Огледалото с критика вече
ми отвръща на погледа търсещ.
Усещам компромис ,облечен
в мил страх да не потърся
утеха, внимание,взети
наужким от дрехата моя.
Пролетта плахо отдавна
поиска времето свое.
Сега, в Балзакова възраст
би трябвало в сили да блесна,
да бъда /и /дейна и властна,
но на душата ми известно е,
че грешките не се забравят,
да гледам филма пак е невъзможно,
а мисията -да ми прости сърцето,
изцяло е загубена, нищожна.
Разгледах пътя свой под лупа.
В детството се върнах даже.
Дървото с вековната хралупа
сега успя да ми покаже,
че само то ще приюти отново
момиченцето от дъжда...
Изкачвах своята Голгота,
клонът тежестта не издържа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...