Дървото на Юда

"видя съвсем ясно
какво виси на дървото..."
А.Кронин

Огледалото с критика вече
ми отвръща на погледа търсещ.
Усещам компромис ,облечен
в мил страх да не потърся
утеха, внимание,взети
наужким от дрехата моя.
Пролетта плахо отдавна
поиска времето свое.
Сега, в Балзакова възраст
би трябвало в сили да блесна,
да бъда /и /дейна и властна,
но на душата ми известно е,
че грешките не се забравят,
да гледам филма пак е невъзможно,
а мисията -да ми прости сърцето,
изцяло е загубена, нищожна.
Разгледах пътя свой под лупа.
В детството се върнах даже.
Дървото с вековната хралупа
сега успя да ми покаже,
че само то ще приюти отново
момиченцето от дъжда...
Изкачвах своята Голгота,
клонът тежестта не издържа...