Sep 19, 2004, 7:02 PM

Дървото на Юда

  Poetry
1.1K 0 0
Дървото на Юда

"видя съвсем ясно
какво виси на дървото..."
А.Кронин

Огледалото с критика вече
ми отвръща на погледа търсещ.
Усещам компромис ,облечен
в мил страх да не потърся
утеха, внимание,взети
наужким от дрехата моя.
Пролетта плахо отдавна
поиска времето свое.
Сега, в Балзакова възраст
би трябвало в сили да блесна,
да бъда /и /дейна и властна,
но на душата ми известно е,
че грешките не се забравят,
да гледам филма пак е невъзможно,
а мисията -да ми прости сърцето,
изцяло е загубена, нищожна.
Разгледах пътя свой под лупа.
В детството се върнах даже.
Дървото с вековната хралупа
сега успя да ми покаже,
че само то ще приюти отново
момиченцето от дъжда...
Изкачвах своята Голгота,
клонът тежестта не издържа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...