Дървото на Юда
"видя съвсем ясно
какво виси на дървото..."
А.Кронин
Огледалото с критика вече
ми отвръща на погледа търсещ.
Усещам компромис ,облечен
в мил страх да не потърся
утеха, внимание,взети
наужким от дрехата моя.
Пролетта плахо отдавна
поиска времето свое.
Сега, в Балзакова възраст
би трябвало в сили да блесна,
да бъда /и /дейна и властна,
но на душата ми известно е,
че грешките не се забравят,
да гледам филма пак е невъзможно,
а мисията -да ми прости сърцето,
изцяло е загубена, нищожна.
Разгледах пътя свой под лупа.
В детството се върнах даже.
Дървото с вековната хралупа
сега успя да ми покаже,
че само то ще приюти отново
момиченцето от дъжда...
Изкачвах своята Голгота,
клонът тежестта не издържа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени