Пак сам си, виждам,
прокрадва се гласа ми в тишината.
Дързостта ми отново надделява
За прошка моля те, снеми тъгата.
Ако ли не, обърни ми гръб, тръгни си,
вземи отломките от любовта ми,
превърни ги в спомени прекрасни,
позволи ми да бъда вечен опиат в кръвта ти.
© М. Все права защищены