Feb 24, 2019, 10:24 AM  

Дързост

  Poetry » Love
960 1 1

Дързост

Пак сам си, виждам,

прокрадва се гласа ми в тишината.

Дързостта ми отново надделява

За прошка моля те, снеми тъгата.

Ако ли не, обърни ми гръб, тръгни си,

вземи отломките от любовта ми,

превърни ги в спомени прекрасни,

позволи ми да бъда вечен опиат в кръвта ти.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© М. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...