ZAGORA (Диана Кънева)
409 485

Отправить сообщение пользователю

Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!

Закрыть

Дъще моя, пусни ме! 

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

• maistora (Красимир Тенев)

  2009-09-07T15:50:53+03:00
  Изстрадан стих!
  "Животът ми - огризка от любов..."- това е страшно силно въздействащо сравнение!
  Дано изразява само някакво моментно състояние. А още по-добре да няма автобиографични елементи в стиха.
  Надявам се авторката и лирическата героиня да се разграничават.
• Tin-Tin (Тина)

  2009-09-07T09:56:30+03:00
  "Вратите трябва да се прекосяват,
  защото без нозе човешки
  дупки в пространството остават."
  
  Като сякаш видях сестра ми преди години, но тя порасна достатъчно, за да разбере какво причинява. Пожелавам го и на твоята дъщеря.
  Дълго се чудих дали да се съглася с коментара на Наталия, но се замислих по друг начин - родителите обичат, защото приемат децата като дар от Бог, те обичат със зряла любов. А децата приемаме любовта си към родителите като нещо, съществувало винаги, защото ние не знаем какъв е живота без тях, а дори и се страхуваме да се замислим.
  Унесох се, съжалявам.
  А за стиха - няма какво да кажа повече! Мога да дам само най-добрите си пожелания.
• странница (Сеси)

  2009-09-06T12:12:14+03:00
  Невероятен стих!!! Обърна ми сърцето!
• враната (Маргарита Василева)

  2009-09-06T12:08:00+03:00
  Разплака ме.Кръвната връзка е силна, нищо че понякога се забравя.
• natalia (Наталия Божилова)

  2009-09-06T11:33:54+03:00
  и аз имам дъщеря на 9 години...засега съм нейното слънце и тя моето, но после. Боже разкошен стих, кара те да плачеш...но децата никога не обичат родителите си, колкото те тях. доказано
• Wild-Child (Мартина Василева)

  2009-09-06T11:32:49+03:00
  Без думи...
• Aneta_kz (Анета)

  2009-09-06T09:34:26+03:00
  !!!
  Сила се иска да изкажеш всичко това с думи...
  Поклот пред твоята!
  
  Разтърсващ стих!!!
• kina (Ракина Радева)

  2009-09-06T07:52:04+03:00
  Твоят стих ме вьрна назад, когато и аз изживях това. Дещерята която
  обичах, както ти се изразяваш затвори вратата си за мен. Но минаха
  години през които разбра, че майката е тази която може да обича и да
  прощава всичко. Сега лошото остана назад. Вярвам че и при вас ще отмине!
  Благодаря за хубавият стих! Ще го прочета на моята дещеря. ПРЗДРАВИ!
• petinka67 (Петя Кръстева)

  2009-09-06T00:42:31+03:00
  Загорча ми... от майчината молба...
  И, ДА - децата все някой ден се осъзнават!
  
• blackberry (Александра Михалева)

  2009-09-05T23:40:35+03:00
  Мъчно ми стана. Силен стих! Поздрави и от мен!
• adiveil (Нина)

  2009-09-05T23:21:28+03:00
  А аз си мисля, че все някой ден децата разбират. И сами отключват вратата. Малко виновно, малко неумело. Усетили дълбоката нужда, която стои от другата страна.
  От сърце ти желая това да се случи!
• Черна_Роза (Жулиета Великова)

  2009-09-05T23:15:09+03:00
  ..... настръхнах !!... разплака ме стиха ти ...
• FRACLA (Мария Петрова-Йордано)

  2009-09-05T23:07:08+03:00
  Разтърсващ стих! Прочетох го и като дъщеря, прочетох го и като майка... Поздрави!
• изречена (Мая Попова)

  2009-09-05T22:04:01+03:00
  знаеш ли, трудно ми беше да коментирам веднага, колкото и да ме впечатли написаното. прочетох няколко пъти. премислих много. дъщерите не съзнават, че (дай, Боже) и те ще бъдат майки, чакащи децата им да се обадят, да ги посетят... не съзнават и болката, която изпитват тези майки. благодаря ти за написаното. а аз ще се обадя на моята майка.
• Довереница (Дочка Василева)

  2009-09-05T21:16:01+03:00
  Мостовете на минали животи,
  които ти предадох със кръвта си
  все още търсят клетвения отговор
  във съвест и във лудост.Неизпратени
  посланията- птици подир вятъра
  препускат като облаци нетрайни.
  Стопяват се между небето и земята
  да ни припомнят колко малко знаем...
  
  Стихът ти е разтърсващ!Поздравления!
• аннавлад (Анна Дюлгерова)

  2009-09-05T20:45:17+03:00
  Боли...Страшно боли стихът ти!
• ВаняИ (Ваня Иванова)

  2009-09-05T20:16:01+03:00
  Прочетох и ме заболя! Това е стих, който извира направо от наранено майчино сърце.За съжаление, младите поемат своя път и все по-рядко се обръщат назад,а ние майките, сме орисани да тичаме след тях до последния си дъх, точно така, както и след нас са тичали! Как да ги съдим! Остава ни само едно-да преглътнем болката и да ги обичаме!
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2009-09-05T19:48:53+03:00
  "Да анатемосаме вратите" за Бога!
• Laska (Ласка Александрова)

  2009-09-05T19:46:19+03:00
  !
  живот-огризка...