5.09.2009 г., 19:36 ч.

Дъще моя, пусни ме! 

  Поезия » Гражданска
1883 0 19

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изстрадан стих!
    "Животът ми - огризка от любов..."- това е страшно силно въздействащо сравнение!
    Дано изразява само някакво моментно състояние. А още по-добре да няма автобиографични елементи в стиха.
    Надявам се авторката и лирическата героиня да се разграничават.
  • "Вратите трябва да се прекосяват,
    защото без нозе човешки
    дупки в пространството остават."

    Като сякаш видях сестра ми преди години, но тя порасна достатъчно, за да разбере какво причинява. Пожелавам го и на твоята дъщеря.
    Дълго се чудих дали да се съглася с коментара на Наталия, но се замислих по друг начин - родителите обичат, защото приемат децата като дар от Бог, те обичат със зряла любов. А децата приемаме любовта си към родителите като нещо, съществувало винаги, защото ние не знаем какъв е живота без тях, а дори и се страхуваме да се замислим.
    Унесох се, съжалявам.
    А за стиха - няма какво да кажа повече! Мога да дам само най-добрите си пожелания.
  • Невероятен стих!!! Обърна ми сърцето!
  • Разплака ме.Кръвната връзка е силна, нищо че понякога се забравя.
  • и аз имам дъщеря на 9 години...засега съм нейното слънце и тя моето, но после. Боже разкошен стих, кара те да плачеш...но децата никога не обичат родителите си, колкото те тях. доказано
  • Без думи...
  • !!!
    Сила се иска да изкажеш всичко това с думи...
    Поклот пред твоята!

    Разтърсващ стих!!!
  • Твоят стих ме вьрна назад, когато и аз изживях това. Дещерята която
    обичах, както ти се изразяваш затвори вратата си за мен. Но минаха
    години през които разбра, че майката е тази която може да обича и да
    прощава всичко. Сега лошото остана назад. Вярвам че и при вас ще отмине!
    Благодаря за хубавият стих! Ще го прочета на моята дещеря. ПРЗДРАВИ!
  • Загорча ми... от майчината молба...
    И, ДА - децата все някой ден се осъзнават!
  • Мъчно ми стана. Силен стих! Поздрави и от мен!
  • А аз си мисля, че все някой ден децата разбират. И сами отключват вратата. Малко виновно, малко неумело. Усетили дълбоката нужда, която стои от другата страна.
    От сърце ти желая това да се случи!
  • ..... настръхнах !!... разплака ме стиха ти ...
  • Разтърсващ стих! Прочетох го и като дъщеря, прочетох го и като майка... Поздрави!
  • знаеш ли, трудно ми беше да коментирам веднага, колкото и да ме впечатли написаното. прочетох няколко пъти. премислих много. дъщерите не съзнават, че (дай, Боже) и те ще бъдат майки, чакащи децата им да се обадят, да ги посетят... не съзнават и болката, която изпитват тези майки. благодаря ти за написаното. а аз ще се обадя на моята майка.
  • Мостовете на минали животи,
    които ти предадох със кръвта си
    все още търсят клетвения отговор
    във съвест и във лудост.Неизпратени
    посланията- птици подир вятъра
    препускат като облаци нетрайни.
    Стопяват се между небето и земята
    да ни припомнят колко малко знаем...

    Стихът ти е разтърсващ!Поздравления!
  • Боли...Страшно боли стихът ти!
  • Прочетох и ме заболя! Това е стих, който извира направо от наранено майчино сърце.За съжаление, младите поемат своя път и все по-рядко се обръщат назад,а ние майките, сме орисани да тичаме след тях до последния си дъх, точно така, както и след нас са тичали! Как да ги съдим! Остава ни само едно-да преглътнем болката и да ги обичаме!
  • "Да анатемосаме вратите" за Бога!
  • !
    живот-огризка...
Предложения
: ??:??