Дъще моя, пусни ме!
Не помня вече колко са годините...
А аз съм болката, която хлопа,
и отчаяние със образ на ръце
тресе дървото във шамански ритъм.
Отвън стоя, а сгушено като врабче
през януари е сърцето ми.
А помниш ли, че бях "добрата мама",
ти беше слънчицето, топлещо света.
Сега съм кръст, един надгробен камък
и просякът пред твоята врата.
Дъще моя, единствена моя, пусни ме! ...