28 апр. 2020 г., 17:40

Дъщерята на Мъглата

1.2K 1 0

ДЪЩЕРЯТА НА МЪГЛАТА

 

Облякох си оная роба
с нея дето се родих -
Прокоба...
Късовете щастие
на вързоп събрах ги...
друго няма!
Преметнах го през рамо...

По същата пътека ще вървя,
от която съм дошла!
В стъпките си ще пия
жива, омагьосана вода...
Тръни ще си набера...
в кожата ще ги засадя!
Ще ги храня и поя... 
да ме пазят от лъжа!

Дрехата раздраха...
Истината - по-красива е премяна!
Не срещнах друго, освен измяна...
Гнилите ябълки не опитах,
макар и съблазнителни!

Косите посвияха...
житни класове някога бяха...
Ирисите побеляха...
Раните не заздравяха...
Белезите почерняха...
Дланите ми... изгоряха!

Сраснах се със Самотата...
Дъщеря съм на Мъглата!
А баща ми е Съдбата...

 

28 април 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...