Patrizzia (Надежда Ангелова)
2256 18492
28 июл. 2020 г., 07:00

Е, писал там...Ще пише, ми - поет 

  Поэзия » Философская, Гражданская, Другая
505 6 9

В очите на врабче е отразен,
светът ни, като житно зрънце малък.
Изплакан от страхливците рефрен -
горчи, засяда - твърд, вчерашен залък.

И джойстик е в ръката на дете,
научено от малко да разбира,
как тактики, интриги да плете,
макар и виртуално - да умира.

Расте войник ще кажат. А дали?
Хлапето с пистолет се заиграва.
Дори да го убият - не боли,
играта виртуална е такава.

Реве тълпата - хиляди гърла,
а утрето се учи да убива,    
премине ли от думи, към дела...
Сегашното, към бъдеще прелива.

Дано поне, за кой ли път греша,
кръвта да е мастило, в мойте вени.
И пиша. Някак все ще утеша,
дечицата ни - още неродени.

Е, писал там...Ще пише, ми - поет.
Пиян е бил,а думите банални.
Вървим си и без него - все напред.
Към нови светове, но виртуални.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви!
  • Пиши, Наде!
    Чудесна си!
  • "И пиша. Някак все ще утеша,
    дечицата ни - още неродени."!
  • Хареса ми със страха си.
  • Джойстика на детето го е дала.... Зад ревящата тълпа се крие кой.... Дано сочещият пръст е в правилната посока.... Войника ни никога не е губил битка, водещите са губили войната! Пак си върха, Наде! Поздрав!
  • Виртуалните светове не предлагат поезия, литература... какво всъщност предлагат?
  • Ами поет - пише
    Плашещ стих, Наде...дано остане само стих.
  • Самата смразяваща истина...
  • Тревога, едва сдържана от всеки ред живее,тук.
    Децата учим на любов...Изстрели безчет,
    но с кървав звук!
    Много ми допада този минорен тон и ме препраща във времето на хипи-движението от 60-те години на миналия век.
    Поздравления за написаното от теб, Надежда!
Предложения
: ??:??