Е, писал там...Ще пише, ми - поет
В очите на врабче е отразен,
светът ни, като житно зрънце малък.
Изплакан от страхливците рефрен -
горчи, засяда - твърд, вчерашен залък.
И джойстик е в ръката на дете,
научено от малко да разбира,
как тактики, интриги да плете,
макар и виртуално - да умира.
Расте войник ще кажат. А дали?
Хлапето с пистолет се заиграва.
Дори да го убият - не боли,
играта виртуална е такава.
Реве тълпата - хиляди гърла,
а утрето се учи да убива,
премине ли от думи, към дела...
Сегашното, към бъдеще прелива.
Дано поне, за кой ли път греша,
кръвта да е мастило, в мойте вени.
И пиша. Някак все ще утеша,
дечицата ни - още неродени.
Е, писал там...Ще пише, ми - поет.
Пиян е бил,а думите банални.
Вървим си и без него - все напред.
Към нови светове, но виртуални.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
