22 янв. 2008 г., 21:40

* * *

1.1K 0 1
 

И слънцето изгря на небето

А надеждата напуска пак сърцето

Напуска го

Без дори и сбогом да му каже

И пътят вече няма кой да му покаже

 

Мина ден минаха два

А сърцето вика пак едва-едва

Едва дочува се гласа

Напуска го

Без дори и сбогом да му каже

И за неговата мъка няма кой да чуе

 

Тишина залива го сега

Но вяра за спасение екна в тази празнота

Екна и на парчета се разпиля

Напусна го

Без дори и сбогом да му каже

И то сърце не смее да се нарече

 

На дъното е то сега

Но непозната топлина сякаш изгря

Напуска го страха

Без дори и сбогом да му каже

Но сърцето за това нехае

 

Топлината е любов

И ето го порива нов

Напусна то тъмнината

Без дори и сбогом да му каже

И изплува над тъгата

 

Сега е вече то щастливо и разбрало

Че любовта в себе си събрало

Го спаси а не го напусна

Че всяка трудност тъга и самота

Се лекува с любовта

 

И вече е безстрашно моето сърце

И борбено започва с нов стремеж

И слънцето изгря на небето

А надеждата силно тупти в сърцето

Тук е...

Без повече сбогом да му каже

И вече има пътя кой да му покаже

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Оля Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...