И слънцето изгря на небето

А надеждата напуска пак сърцето

Напуска го

Без дори и сбогом да му каже

И пътят вече няма кой да му покаже

Мина ден минаха два

А сърцето вика пак едва-едва

Едва дочува се гласа

Напуска го

Без дори и сбогом да му каже

И за неговата мъка няма кой да чуе

Тишина залива го сега

Но вяра за спасение екна в тази празнота

Екна и на парчета се разпиля

Напусна го

Без дори и сбогом да му каже

И то сърце не смее да се нарече

На дъното е то сега

Но непозната топлина сякаш изгря

Напуска го страха

Без дори и сбогом да му каже

Но сърцето за това нехае

Топлината е любов

И ето го порива нов

Напусна то тъмнината

Без дори и сбогом да му каже

И изплува над тъгата

Сега е вече то щастливо и разбрало

Че любовта в себе си събрало

Го спаси а не го напусна

Че всяка трудност тъга и самота

Се лекува с любовта

И вече е безстрашно моето сърце

И борбено започва с нов стремеж

И слънцето изгря на небето

А надеждата силно тупти в сърцето

Тук е...

Без повече сбогом да му каже

И вече има пътя кой да му покаже