* * *
И слънцето изгря на небето
А надеждата напуска пак сърцето
Напуска го
Без дори и сбогом да му каже
И пътят вече няма кой да му покаже
Мина ден минаха два
А сърцето вика пак едва-едва
Едва дочува се гласа
Напуска го
Без дори и сбогом да му каже
И за неговата мъка няма кой да чуе
Тишина залива го сега
Но вяра за спасение екна в тази празнота
Екна и на парчета се разпиля
Напусна го
Без дори и сбогом да му каже
И то сърце не смее да се нарече
На дъното е то сега
Но непозната топлина сякаш изгря
Напуска го страха
Без дори и сбогом да му каже
Но сърцето за това нехае
Топлината е любов
И ето го порива нов
Напусна то тъмнината
Без дори и сбогом да му каже
И изплува над тъгата
Сега е вече то щастливо и разбрало
Че любовта в себе си събрало
Го спаси а не го напусна
Че всяка трудност тъга и самота
Се лекува с любовта
И вече е безстрашно моето сърце
И борбено започва с нов стремеж
И слънцето изгря на небето
А надеждата силно тупти в сърцето
Тук е...
Без повече сбогом да му каже
И вече има пътя кой да му покаже
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Оля Всички права запазени
