Петър1 (Петър Димитров)
73 4646
28 мая 2024 г., 22:49  

Като трохи се ронят мигове 

  Поэзия » Белые стихи
341 4 7

И все по-малко се мълчи,

и се мечтае:

отвсякъде валят известни истини.

Отнякъде дошли, 

от друг записани,

съвсем наскоро преоткрити - 

до безкрай повтаряни.

Къде е смисълът първичен?

Красотата девствена на изгрева

къде е?

Питам се:

”Все още някой има ли

очи да вижда,

и душа да замълчи?

И да се слее с този свят,

да го остави да покълне

в себе си,

и в самота

и тайнство 

стихове да пише.”

Други ще четат,

след време.

Днес все още сричаме -

препъваме се в чужди мисли,

за несбъднатото плачем.

Като трохи се ронят мигове

от времето на нашия живот,

и отминават дните ни,

и само малките открития -

слънца в душите ни

оставят спомени,

за да ни топлят някога.

 

© Петър Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Като трохи се ронят мигове
    от времето на нашия живот
    ...
    и само малките открития -
    слънца в душите ни
    оставят спомени,
    за да ни топлят някога."

    Благословена вечер, Петър1(Петър Димитров)!
  • Петьо!!!
  • Благодаря ви!
  • Носталгията на разума!
    Стихотворението е безспорен момент откъртен от душата ти!
    Петьо, специални поздрави!!!
  • Всичко, което ни връща в миналото укрепва корените ни... Аплодисменти!
  • 😊 Да. 👍
  • "И да се слее с този свят, да го остави да покълне
    в себе си, и в самота и тайнство стихове да пише." Паисий ... Сега сериозно : "Като трохи се ронят мигове от времето на нашия живот, и отминават дните ни, и само малките открития" ни връщат към живота. Някога си е направо сега. Да.
Предложения
: ??:??