Като трохи се ронят мигове
И все по-малко се мълчи,
и се мечтае:
отвсякъде валят известни истини.
Отнякъде дошли,
от друг записани,
съвсем наскоро преоткрити -
до безкрай повтаряни.
Къде е смисълът първичен?
Красотата девствена на изгрева
къде е?
Питам се:
”Все още някой има ли
очи да вижда,
и душа да замълчи?
И да се слее с този свят,
да го остави да покълне
в себе си,
и в самота
и тайнство
стихове да пише.”
Други ще четат,
след време.
Днес все още сричаме -
препъваме се в чужди мисли,
за несбъднатото плачем.
Като трохи се ронят мигове
от времето на нашия живот,
и отминават дните ни,
и само малките открития -
слънца в душите ни
оставят спомени,
за да ни топлят някога.
© Петър Димитров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Петьо!!!
-
Благодаря ви!
-
Носталгията на разума!
Стихотворението е безспорен момент откъртен от душата ти!
Петьо, специални поздрави!!! -
Всичко, което ни връща в миналото укрепва корените ни... Аплодисменти!
-
😊 Да. 👍
-
"И да се слее с този свят, да го остави да покълне
в себе си, и в самота и тайнство стихове да пише." Паисий
... Сега сериозно : "Като трохи се ронят мигове от времето на нашия живот, и отминават дните ни, и само малките открития" ни връщат към живота. Някога си е направо сега. Да.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
от времето на нашия живот
...
и само малките открития -
слънца в душите ни
оставят спомени,
за да ни топлят някога."
Благословена вечер, Петър1(Петър Димитров)!