* * *
Пак гара. Отново влакове.
И се качихме - всеки във своя си.
Точки отправни, посока различна.
Но не е пречка да бъдем... ние,
защото мислено посоките
се пресичат - някъде в нас.
Влакът бавно
се отдалечава от гарата.
Ритмично колелата оттекват.
Но... различните посоки, казват,
сближавали. Чувствам те.
По-близо от всякога.
Не преиначавам нещата.
Така си е. Само малко ми е криво
когато пак тръгна със влака.
Все пак - имаше те...
Но изчезна някъде.
В някакъв влак.
Имаше те. В една неделна раздяла.
Има те. Остана някъде в мен.
До следваща гара.
И се качихме - всеки във своя си.
Точки отправни, посока различна.
Но не е пречка да бъдем... ние,
защото мислено посоките
се пресичат - някъде в нас.
Влакът бавно
се отдалечава от гарата.
Ритмично колелата оттекват.
Но... различните посоки, казват,
сближавали. Чувствам те.
По-близо от всякога.
Не преиначавам нещата.
Така си е. Само малко ми е криво
когато пак тръгна със влака.
Все пак - имаше те...
Но изчезна някъде.
В някакъв влак.
Имаше те. В една неделна раздяла.
Има те. Остана някъде в мен.
До следваща гара.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Все права защищены
