Feb 26, 2008, 7:36 AM

* * *

  Poetry
770 0 16
Пак гара. Отново влакове.
И се качихме - всеки във своя си.
Точки отправни, посока различна.
Но не е пречка да бъдем... ние,
защото мислено посоките
се пресичат - някъде в нас.
Влакът бавно
се отдалечава от гарата.
Ритмично колелата оттекват.
Но... различните посоки, казват,
сближавали. Чувствам те.
По-близо от всякога.
Не преиначавам нещата.
Така си е. Само малко ми е криво
когато пак тръгна със влака.
Все пак - имаше те...
Но изчезна някъде.
В някакъв влак.
Имаше те. В една неделна раздяла.
Има те. Остана някъде в мен.
До следваща гара.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...