В ъглите на душата си те скрих
далеч от кал и злост човешка
Запазих всяка дума,всеки спомен-жив,
пулсираш в утрото ми като стара грешка.
Да бъда нова,днес, със себе си избрах
рисуваща се непонятно с мисъл.
Прозрачно-преходна в очите ти се спрях
На страховете ти привнесла плът и смисъл.
Болиш ме като смърт дошла без време. Без вина.
Потънала в забрава тишина злокобна.
С печат на обич и тъга. До гроб!
Във теб заклевам се,любов вековна!