May 11, 2022, 3:20 PM

*

  Poetry » Love
695 1 2

В ъглите на душата си те скрих

 далеч от кал и злост човешка

Запазих всяка дума,всеки спомен-жив,

пулсираш в утрото ми като стара грешка.

 

Да бъда нова,днес, със себе си избрах 

рисуваща се непонятно с мисъл.

Прозрачно-преходна в очите ти се спрях 

На страховете ти привнесла плът и смисъл.

 

Болиш ме като смърт дошла без време. Без вина.

Потънала в забрава тишина злокобна.

С печат на обич и тъга. До гроб!

Във теб заклевам се,любов вековна!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Електра All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много благодаря,Младен! Подобен коментар от творец,като теб,ме прави щастлива!
  • Страхотно стихотворение. Разтърсващо силно и ефектно написано.
    Приеми искреното ми възхищение, Електра!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...