May 11, 2022, 3:20 PM

  Poetry » Love
427 1 2

В ъглите на душата си те скрих

 далеч от кал и злост човешка

Запазих всяка дума,всеки спомен-жив,

пулсираш в утрото ми като стара грешка.

 

Да бъда нова,днес, със себе си избрах 

рисуваща се непонятно с мисъл.

Прозрачно-преходна в очите ти се спрях 

На страховете ти привнесла плът и смисъл.

 

Болиш ме като смърт дошла без време. Без вина.

Потънала в забрава тишина злокобна.

С печат на обич и тъга. До гроб!

Във теб заклевам се,любов вековна!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Електра All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много благодаря,Младен! Подобен коментар от творец,като теб,ме прави щастлива!
  • Страхотно стихотворение. Разтърсващо силно и ефектно написано.
    Приеми искреното ми възхищение, Електра!
Random works
: ??:??