11 may 2022, 15:20

  Poesía » De amor
304 1 2

В ъглите на душата си те скрих

 далеч от кал и злост човешка

Запазих всяка дума,всеки спомен-жив,

пулсираш в утрото ми като стара грешка.

 

Да бъда нова,днес, със себе си избрах 

рисуваща се непонятно с мисъл.

Прозрачно-преходна в очите ти се спрях 

На страховете ти привнесла плът и смисъл.

 

Болиш ме като смърт дошла без време. Без вина.

Потънала в забрава тишина злокобна.

С печат на обич и тъга. До гроб!

Във теб заклевам се,любов вековна!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много благодаря,Младен! Подобен коментар от творец,като теб,ме прави щастлива!
  • Страхотно стихотворение. Разтърсващо силно и ефектно написано.
    Приеми искреното ми възхищение, Електра!
Propuestas
: ??:??