11 may 2022, 15:20

*

699 1 2

В ъглите на душата си те скрих

 далеч от кал и злост човешка

Запазих всяка дума,всеки спомен-жив,

пулсираш в утрото ми като стара грешка.

 

Да бъда нова,днес, със себе си избрах 

рисуваща се непонятно с мисъл.

Прозрачно-преходна в очите ти се спрях 

На страховете ти привнесла плът и смисъл.

 

Болиш ме като смърт дошла без време. Без вина.

Потънала в забрава тишина злокобна.

С печат на обич и тъга. До гроб!

Във теб заклевам се,любов вековна!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много благодаря,Младен! Подобен коментар от творец,като теб,ме прави щастлива!
  • Страхотно стихотворение. Разтърсващо силно и ефектно написано.
    Приеми искреното ми възхищение, Електра!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...