11.05.2022 г., 15:20

*

694 1 2

В ъглите на душата си те скрих

 далеч от кал и злост човешка

Запазих всяка дума,всеки спомен-жив,

пулсираш в утрото ми като стара грешка.

 

Да бъда нова,днес, със себе си избрах 

рисуваща се непонятно с мисъл.

Прозрачно-преходна в очите ти се спрях 

На страховете ти привнесла плът и смисъл.

 

Болиш ме като смърт дошла без време. Без вина.

Потънала в забрава тишина злокобна.

С печат на обич и тъга. До гроб!

Във теб заклевам се,любов вековна!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Електра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря,Младен! Подобен коментар от творец,като теб,ме прави щастлива!
  • Страхотно стихотворение. Разтърсващо силно и ефектно написано.
    Приеми искреното ми възхищение, Електра!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...