22 авг. 2017 г., 11:05

***

932 1 1

Назови името ми

и ще се сбъдна.

Ще долетя 

от другия край на Вселената.

Ще полепна

по клепачите

и по устните ти.

Като звезден прах...

Прошепни ме.

Изпей ме.

Изстрадай ме

в стиха,

който напира на върха на пръстите ти.

Посвети ми

вдишването 

и издишването си,

ударите на сърцето...

Сподели ме с тайните си,

за да ме запазиш.

Завинаги.

До края на вечността.

 

Нищо няма значение,

ако не е споделено.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислава Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...