Назови името ми
и ще се сбъдна.
Ще долетя
от другия край на Вселената.
Ще полепна
по клепачите
и по устните ти.
Като звезден прах...
Прошепни ме.
Изпей ме.
Изстрадай ме
в стиха,
който напира на върха на пръстите ти.
Посвети ми
вдишването
и издишването си,
ударите на сърцето...
Сподели ме с тайните си,
за да ме запазиш.
Завинаги.
До края на вечността.
Нищо няма значение,
ако не е споделено.
© Венцислава Симеонова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
