Назови името ми
и ще се сбъдна.
Ще долетя
от другия край на Вселената.
Ще полепна
по клепачите
и по устните ти.
Като звезден прах...
Прошепни ме.
Изпей ме.
Изстрадай ме
в стиха,
който напира на върха на пръстите ти.
Посвети ми
вдишването
и издишването си,
ударите на сърцето...
Сподели ме с тайните си,
за да ме запазиш.
Завинаги.
До края на вечността.
Нищо няма значение,
ако не е споделено.
© Венцислава Симеонова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
