Назови името ми
и ще се сбъдна.
Ще долетя
от другия край на Вселената.
Ще полепна
по клепачите
и по устните ти.
Като звезден прах...
Прошепни ме.
Изпей ме.
Изстрадай ме
в стиха,
който напира на върха на пръстите ти.
Посвети ми
вдишването
и издишването си,
ударите на сърцето...
Сподели ме с тайните си,
за да ме запазиш.
Завинаги.
До края на вечността.
Нищо няма значение,
ако не е споделено.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени