22.08.2017 г., 11:05

***

930 1 1

Назови името ми

и ще се сбъдна.

Ще долетя 

от другия край на Вселената.

Ще полепна

по клепачите

и по устните ти.

Като звезден прах...

Прошепни ме.

Изпей ме.

Изстрадай ме

в стиха,

който напира на върха на пръстите ти.

Посвети ми

вдишването 

и издишването си,

ударите на сърцето...

Сподели ме с тайните си,

за да ме запазиш.

Завинаги.

До края на вечността.

 

Нищо няма значение,

ако не е споделено.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...