15 дек. 2011 г., 12:54

* * * 

  Поэзия
5.0 / 2
1062 0 3
Студено е, красиво, но и тъжно,
една мечта умира под снега.
Отмина детството, пораснах,
не вярвам вече в чудеса.
От ангели замлъкна хорът,
небето грозно притъмня,
замръзват устните самотно,
не мога даже да крещя.
Не ме боли, че си далече,
не пари падаща сълза.
Боли от това, че ме остави,
превърна Коледата в пустота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неличка Все права защищены

Предложения
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »